Есе на Катрин Данева от 12 клас - "150 години безсмъртие и памет за Априлци"

“От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?‘‘

Това е цитат от емблематичното стихотворение „Възпоминания от

Батак“ от Иван Вазов, където дете разказва за загубата на

семейството си в Баташкото клане, баща си и деветимата си братя.

150 години ни делят от този славен и кървав април през

1876 г., когато Батак, Панагюрище, Копривщица и много други

градове и села в България решиха, че е време да се борят за

правото си на независимост. Това не е просто дата в календара,

това не е една обикновена битка, това е грандиозен жест на

саможертва, платен с цената на живота на нашите знайни и

незнайни герои.

Всички мъже и жени, млади и стари, всички селяни,

занаятчии, от Батак до Клисура, от Копривщица до Панагюрище от

всяко село и град откликнаха на призива на Тодор Каблешков,

Георги Раковски и Панайот Волов, вярвайки, че свободата е по-

скъпа от живота. Време беше да се сложи край на това петвековно

робство и България да сбъдне мечтата си за свобода. Знаейки, че

силите им са неравни българските герои не се отказваха, до

последно се бориха и платиха за живота си с кръв. Подвигът им

превърна българския дух в символ на непоколебима и несломима

воля за свобода.

Макар и удавено в кръв и потушено, въстанието намери

силен отзвук в Западна Европа и особено в Руската империя, който

доведе до Руско-турската Освободителна война. Въстанието показа

на света, че на Балканите има народ, който е готов да заплати

свободата си с цената на живота. Вече 150 години въстанието ни

учи какво е сплотеност, борбеност, гражданска

отговорност,саможертва и памет.

Моето мнение : На тази годишнина ние почитаме не само

паметта на всички безсмъртни герои. Ние почитаме свободата, не

като даденост, а като отговорност. Българският дух е несломим, а

борбата му за свобода е стремеж към независимост и достойнство.

Поклон герои!

Катрин Данева, 12 клас, БУ „Иван Станчов“, към

Посолството на България, Лондон,

класен ръководител: Здравка Владова-Момчева