1 април патронен празник на нашето училище

1 април – рождената дата на Иван Станчов

Патронен празник на Българското училище „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон

Нека си спомним за изключителния и неповторим човек, на когото всички дължим много.

Единствено ние носим приживе името на съвременен възрожденец - чест, която задължава.

Иван Станчов бе преди всичко Благороден човек, който ни научи:

- да обичаме българската си принадлежност при всякакви обстоятелства;

- да не сме партийнопристрастени, а да сме деятели за доброто на рода ни;

- да уважаваме хората заради техните качества, а не заради поста им;

- да разбираме аристократизма като широта на Духа, а не като аристократично потекло;

- да уважаваме другия, за да будим самите ние уважение….

Ето и филма, засвидетелствал на живо неговата изключителност:https://www.youtube.com/watch?v=_B0zc3WU9Eo

 „Кеворкян за Иван Станчов- приживе:  "Поразително впечатление ми направи интервюто с Иван Станчов в „Панорама".  Един истински човешки глас, промъкнал се изпод политическия бъбреж и кикотене. След спирането на „Всяка неделя" човек не можеше да чуе нито една свястна дума по телевизията. Словесният разгул на хартиените демократи бе достигнал апогея си.

Иван Станчов! Е, да, тъкмо на един истински аристократ като него му отива да говори, че у нас няма и никога не е имало аристокрация. Когато през пролетта на 90-а влезе за първи път в кабинета ми в телевизията, усетих веднага, че заедно с него влиза един съвършено друг свят. А той само попита с какво може да помогне преди изборите. Веднъж седяхме в „салона" на резиденцията му в Лондон, под портрета на руската императрица Екатерина ІІ. И той ми разказа как го посетил руският посланик и мърморел, че съвсем сме загърбили Русия. „Ето - отвърнал Станчов с присъщата му интонация, в която иронията и добродушието странно се сливат - ето портрета на великата императрица!" „Е, да, де - отвърнал руснакът - сложил си я, понеже е германка!".

Невероятен човек. Докато беше посланик в Лондон, един хартиен демократ го бе ядосал и може би за първи път беше изтървал нервите си. На някакво съвещание във Външно министерство Станчов поставил някакъв въпрос. Онзи се направил, че не го разбира. Станчов повторил. Онзи пак не разбрал. „Господине - рекъл Станчов, - говоря седем езика, на кой от тях да ви попитам."

Можеш да го срещнеш в тълпите пред стадиона в Берлин - седнал на куфара си, да облича някакъв пуловер под костюма си. Дошъл направо от летището, за да гледа български отбор. Никаква предвзетост. Пред него Симеон изглежда като горски, решил да хитрува с бракониерите. Струпвам подробности оттук - оттам, може би не успявате да го видите както трябва. Но малцина са предизвиквали истински възторг у мен, както този човек, уверявам ви.

Чакам багажа си във ВИП-а. Пристига задъхан Миро /Севлиевски/ и казва: „Ела да помогнем на Джони, че ще се пребие сам!" Отиваме в общия салон на пристигащите пътници и заварваме Станчов превит под някакъв огромен сандък - поредната апаратура за „Карин дом". Митничарите го гледат със страхопочитание, а той не позволява на никой да му помогне. Всички лапат - а той все за клетите деца от „Карин дом" мисли.

Великолепен екземпляр в собствения си музей. Няма вече такива хора - може би и няма да има скоро."

Длъжни сме да помним, да ГО помним. И да разказваме за него на младите. Именно защото има или поне е имало и такива българи….

Снежина Мечева